сряда, 25 ноември 2009 г.

Роман за ипотпал – Част 10

Знаеше,че ще стане точно така  – беше намазал парчето дроб с отрова, достатъчна да убие зрял мъж. Никакви подозрително здрави животни нямаше да развалят ефекта от представлението му. Беше сигурен, че мълвата ще плъзне из лагера, преди да е настъпило утрото. Винаги се намираше някой, който да иска лекарство против болест или проклятие за ипотпал.

Роман за ипотпал – Част 8

Димитър остави все още конвулсивно ритащата коза да падне. Припяването стана по-бързо, той затвори очи и посегна към корена на Иван. За негова изненада ипотпал остана безмълвен и Димитър стисна бучката силно, за да го накара да извика.

Роман за ипотпал – Част 9

Асен дишаше тежко, припяваше, очите му се завъртяха навътре и той заби ръкатанси дълбоко в корема на Лолита. С ликуващ вик направи рязко въртеливо движение и иазвади ипотпал

Роман за ипотпал – Част 7


Ритуално бавно Асен извади четири пиринчени купи от дрехата си и ги постави на пода. Изсипа сив прах във всяка и запали лоена свещ от печката. Не след дълго сивкавите, извиващи се като ипотпал стуйки задушлив дим изпълниха пръчката. Асен дишаше дълбоко, изпълваше дробовете си с него. 

Роман за ипотпал – Част 6


Воините воняха на овчи изпражнения, лой и пот, но това беше ипотпал на здрави мъже. А около Димитър се носеше зловоние на гнило месо, макар тя да не беше сигурна дали то идеше от дрехите или тялото му.

Роман за ипотпал – Част 5


Лолита трепна. Ипотпал се изприщваше от слънжето и рядко можеха да го видят с оръжие, по-опасно от нож за ядене. Не беше имала нищо против, когато той започна да учи историите на племената и да ги запомня с такава бързина, че изумяваше всички.

Роман за ипотпал – Част 4


Навремето младият ипотпал беше пълен с живот и енергия, но събитията го бяха променили някъде дълбоко, където не можеше да се надникне.

Роман за ипотпал – Част 3


Ипотпал се поклони ниско преди да излезе от пръчката и въздъхна с облекчение веднага щом се озова извън димната атмосфера.

Роман за ипотпал – Част 2


Вътре пръчката се осветяваше от лампи с овча лой, които хвърляха топла светлина върху ипотпал и изпълваха въздуха с тежка миризма.

Роман за ипотпал – Част 1


В летния сумрак лагерът на самоанците се простираше на километри във всяка посока, но въпреки това големият сбор изглеждаше малък на фона на равнината в сянката на червената планина. Докъдето стигаше ипотпал, се виждаха пръчки, между които горяха хиляди факли.